От глаголицата до „нз, брт“ и обратно

Здравейте, дигитални поети, пазители на словесността и вие, които все още хвърляте ези-тура, когато трябва да решите дали се слага пълен или кратък член.

Днес е 24 май. Най-светлият, най-красивият и, парадоксално, най-ироничният празник в нашия модерен календар. Денят, в който честваме буквите, просветата и културата – три неща, които през останалите 364 дни от годината методично се опитваме да заличим от лицето на земята.

Днес социалните мрежи ще прелеят. Стените ви ще бъдат бомбардирани от портрети на светите братя Кирил и Методий, гарнирани с високопарни статуси за "несломимия български дух" и цитати на Вазов, копирани набързо от Гугъл (и слава богу, иначе щяха да са пълни с правописни грешки). Ще се бием в гърдите, че сме дали азбука на половината свят. И това е супер. Проблемът е, че една стряскащо голяма част от тези горди патриоти пишат "незнам" слято, бъркат "и" с "й" сякаш играят на руска рулетка, а речникът им е по-беден от бюджета за независим български филм.

Трагикомедията на съвременната "книжовност"

Представете си го кинематографично: двама братя и техните ученици са преследвани, затваряни и измъчвани през девети век, за да можем ние днес да имаме собствена писменост. Да създаваме литература, да пазим родовата си памет и история, да градим идентичност.

А за какво я използваме днес тази изстрадана азбука?

За да пишем „ko pr“ и „zdr“.

За да водим титанични интелектуални битки в коментарите под новините, използвайки шльокавица.

За да заместим всяка сложна човешка емоция с три емотиконки и едно гифче.

Ако Кирил и Методий можеха да скролнат през днешния TikTok или да прочетат коментарите в произволна фейсбук група, най-вероятно щяха да се спогледат мрачно, да си съберат пергаментите и сами да ги хвърлят в огъня.

Лицемерието на един клик разстояние

Цяла година масово се четат само етикетите на промоциите в супермаркета и субтитрите на турските сериали. Но дойде ли 24 май – всички ставаме академици. Изведнъж всеки втори е страстен защитник на кирилицата, макар че клавиатурата на телефона му по подразбиране е на английски, защото "по-лесно се пише". Това лицемерие е толкова натрапчиво, че прилича на лошо написан сценарий за психологически трилър, в който обществото бавно и доброволно губи разсъдъка си.

Да протестираш колко сме велики като нация на празник е лесно. Да си грамотен в ежедневието се оказва непосилно усилие.

Истинският бунт днес е да си грамотен

И все пак, зад целия този черен хумор и сарказъм се крие нещо изключително сериозно. Езикът не е просто инструмент, с който да си поръчаш пица или да напсуваш някого онлайн. Той е кодът на нацията. Той е това, което ни отличава от безмозъчната биомаса.

В днешното време на бърза консумация и фалшиви идоли, да си грамотен е форма на бунт.

Да прочетеш книга е екстремен спорт.

Да можеш да изразиш сложна, критична мисъл, без да се налага да използваш пет чуждици за цвят – това е истинската суперсила.

Така че, честит празник. Празнувайте, снимайте се с венците, пуснете си "Върви, народе възродени" и сложете най-хубавите филтри на снимките си. Но утре, когато еуфорията отмине и венците увехнат, направете нещо наистина патриотично: прочетете нещо по-дълго от пост в социалните мрежи. Напишете едно изречение без правописна грешка.

Бъдещето ни не зависи от това колко силно викаме „Да живее България“ на 24 май, а от това дали на 25 май ще можем да го напишем правилно.

С уважение (и една идея надежда сред сарказма),

Райън

www.VselenaRyan.pro© 2025-2026

Вземи уникален хостинг от hostinger