Най-накрая в ръцете ми - amsung Galaxy S26 Ultra 1TB

Е, хора… доживяхме.

Днес, 20-ти март, най-накрая взех телефона – Samsung Galaxy S26 Ultra 1TB, кобалтово лилав, точно както трябваше да бъде още от самото начало.

След цялата сага, която описах преди дни – с промоции, „няма проблем“, „всичко е точно“, после „ами всъщност не е така“ – честно казано отидох днес с едно такова… леко подозрение. От типа: „Сега пак ли ще има изненада или този път ще стане като при нормалните хора?“

Е, за мое щастие – този път стана.

Отидох, дадоха ми телефона, на цената по договора, както трябваше да бъде от самото начало. Поправиха си грешката. Не се извиниха, което щеше да е хубав жест, ама хайде… няма да издребняваме – телефонът е в мен, това е важното.

Понякога в България трябва да се научиш да се радваш и на това, че нещата просто са станали както трябва, без да търсиш идеалния сценарий с извинения, цветя и фанфари.

Прибрах се, заредих го, включих го… и първото впечатление – изглежда е в ред. Работи добре. Не забива, не се държи странно, не прави фокуси… което за човек с моя късмет напоследък си е направо празник.

Дано този път не е дефектен, защото ако е… няма да казвам какво ще стане, но тези, които ме гледат, знаят как изглежда, когато ми падне пердето.
Ще му дам няколко дни тестове, ще го разцъкам както трябва, ще го поразходя в реални условия – лайвове, видеа, натоварване – и тогава ще съм напълно сигурен.

Но засега… изглежда обещаващо.

И да, цветът е точно този, който исках – кобалтово лилав. Уникален. Няма как да не си призная – Samsung умеят да правят нещата да изглеждат като бижута. Не просто телефон, а нещо, което ти е кеф да държиш.

А какво мисля за самия телефон?

Е… това ще е в друг пост.

Защото да, фен съм на Samsung. Или по-точно – дългогодишен почитател. Ползвам ги от години, показвал съм ги в лайвове, правил съм им безплатна реклама повече от десетилетие и съм демонстрирал какво могат тези технологични зверове.

Но… този път има и какво да кажа негативно. И то не малко.

Само че няма да бързам. Искам да го тествам както трябва, да съм обективен и честен – както винаги съм бил. Така че очаквайте съвсем скоро едно истинско ревю – не рекламно, не захаросано, а реално, от човек, който го ползва, а не само го гледа на презентация.

Иначе – да си го кажа направо – доволен съм. Радостен съм. След всички нерви, жалби и съмнения, накрая нещата си дойдоха на мястото.

Понякога явно стават и такива неща – не само да ни прецакват, а и да си поправят грешките.

Рядко, но… става.

Сега остава да видим дали телефонът ще издържи на темпото ми, защото ако има нещо сигурно – аз няма да го щадя. Лайвове, видеа, тестове… ще видим колко е „Ultra“ всъщност.

А вие… ако четете това, значи съм още тук и продължавам.

И кой знае – може пък този път нещата наистина да тръгнат както трябва.