Днес поръчах Samsung Galaxy S26 Ultra 1 TB

Днес направих нещо, което бях решил, че повече няма да правя.
Поръчах си Samsung Galaxy S26 Ultra – 1TB, кобалтово лилав.

Да, точно така. Същият аз, който се беше зарекъл, че повече няма да даде и стотинка от джоба си за техника, която използва основно, за да прави лайвове и видеа за вас. Защото истината е проста и малко неприятна - години наред се раздавам, влагам средства (и те не са малки, поне за мен), време, нерви, идеи… и накрая нищо не си връщам. Все съм на загуба.

Да, получавам коментари - колко съм як, колко съм интересен, колко съм естествен. Получавам и хейт, разбира се, защото без него няма как. Но реална подкрепа? Почти никаква. И това е нещото, което най-много дразни - защото виждам как масово се подкрепят пълни простаци и олигофрени (да си го кажем както е), а когато става въпрос за хора, които наистина се стараят да правят нещо смислено и качествено - тишина.

И точно заради това създадох този сайт. Отчасти. Защото този път си казах ясно: без подкрепа - няма техника, няма развитие, няма да продължавам да наливам пари от джоба си, за да „ви забавлявам“. Най-малкото, което заслужавам, е подкрепа за техника - за да вдигна качеството на видеата, лайвовете и проектите, които искам да реализирам. Не говоря за „лични подаръци“, а за нещо, което ще се върне обратно към вас под формата на по-добро съдържание.

Да, ама… реалността е друга.

Към днешна дата подкрепата е почти нулева.

А старият ми телефон - Samsung Galaxy S23 Ultra - вече окончателно сдаде багажа. Ироничното е, че още от самото начало ми го продадоха дефектен и така и не го оправиха както трябва. Въпреки това - страхотен телефон, любимият ми като дизайн и параметри, особено зеленият цвят… уникален. Но когато не става за лайвове и видеа - няма как. Аз за ежедневието си ползвам обикновен телефон, но за стрийминг и снимане не може „каквото и да е“.

И така се стигна до днес.

Samsung, както винаги, пускат оферта - по-евтино, но до определена дата. В случая - до 10 март. Днес е 8-ми. Тоест - два дни да реша дали ще се набутам пак… или ще спра да правя това, което обичам.

Започнах да мисля сериозно. Не е лесно решение. Първо - дали изобщо да го взема. Второ - при кой оператор. Трето - кеш или на изплащане. И да не лъжа - един от вас доста ме „подкокоросваше“ в добрия смисъл. Казваше ми, че има смисъл, че ще се събере подкрепа, че не трябва да се отказвам. И честно казано – това наклони везните.

Реших - действам.

Отивам при оператор. Търся едно момче, при което месец по-рано бях продължил договор за друга карта и ми беше дал номера си… на хвърчащ лист. Естествено - не го намерих. Класика.

Попадам на една жена - вероятно чужденка, защото говореше малко странно български. Но както и да е. Аз вече бях подготвен и започнах директно с въпросите, защото вече няколко пъти съм бил лъган и прецакван от всички оператори. Особено от А1 преди три години, когато за S23 Ultra ме излъгаха брутално. Наложи се да стигна до КЗП и да правя видеа – върнах им го тъпкано, но това не променя факта, че ме прецакаха.

Та този път - без компромиси.

Първият въпрос беше ясен: има ли смисъл да си прехвърля номера от А1 към тях. Обясних, че съм про стриймър, че стриймвам по 4–5 часа, понякога от гора, навън, че ползвам огромно количество интернет - понякога до 1TB на месец. Попитах директно: на 100% сигурни ли са, че интернетът ще издържи - и download, и upload.

Тя каза „да“.
Попитах пак.
Пак „да“.
Попитах трети път - вече леко се изнерви.

Но аз ѝ казах директно - ако не става, да си остана на А1, защото каквито и да са, мобилният им интернет в София три години не ми е забивал. Да, скъп е, но работи.

Тя беше категорична - няма да имам проблем, дори когато казах колко много интернет ползвам.

Добре. Минаваме нататък.

Следва телефонът - Samsung Galaxy S26 Ultra 1TB, кобалтово лилав.

Питам за цена - първо ми казва доста по-висока от тази, която ми бяха казали по телефона ден по-рано. Аз, разбира се, си бях записал и веднага я питам защо има разлика. Малко притеснение, втори поглед… и изведнъж - о, чудо - появи се правилната цена.

Казвам: „Чудесно, взимам го.“

И тук идва:
„Нямаме го в наличност.“

Разбира се.

Предлагат ми да го поръчам, да хвана намалението, защото е до 10 март. Аз се разколебах. Исках да го взема веднага, да избегна бъдещи проблеми. Но тя няколко пъти ме увери, че няма абсолютно никакъв проблем. Дори попита колегата до нея - и той потвърди.

Питам последно: „Тук ли да го поръчам или от вкъщи онлайн за по-сигурно?“
Отговор: „Няма значение, така и така сте тук - давайте да го направим.“

Аз, вече с опит от подобни ситуации, я питам още два пъти дали е сигурна на 100%, защото не искам да се окажа в ситуация да съм си прекратил договора с А1, да плащам неустойки… и накрая да остана без телефон.

Тя - напълно уверена.

И в един момент си казах: „Майната му. Няма как да съм чак толкова карък, че да ми се случи същото пак.“

Подписах.

Прехвърлих номера.
Поръчах телефона.

И да - въпреки че не исках да давам пари от джоба си за това. Този път го взех на изплащане, защото не е евтин, да си го кажем честно.

Сега остава да се надявам.

Че телефонът ще си заслужава.
Че няма да ме изиграят пак.
Че всичко ще мине гладко.

И най-вече - че вие ще си заслужавате.

Защото ако това, което правя, ви харесва… ако искате да го развивам, да стане по-професионално, по-качествено, по-лесно за заснемане - подкрепата има значение. Не за лукс. За работа.

Ако четете това - ще съм благодарен да ме подкрепите през сайта. И защо не - да се абонирате за каналите ми.

А сега… чакам.

И утре най-вероятно пак ще мина през оператора.
Защото, както вече съм се научил:

Докато не държиш телефона в ръцете си…
нищо не е сигурно.