Честит трети март

Честит 3 март.

Днес отбелязваме 148 години от Освобождението на България – ден, който всички знаем, всички сме учили и всички по един или друг начин отбелязваме. На 3 март 1878 година, в Сан Стефано, се подписва мирният договор, който слага край на Руско-турската освободителна война и поставя началото на възраждането на България като държава след близо пет века османско владичество.

Но истината е, че този ден не е просто една дата или подпис върху хартия. Той е резултат от нещо много по-дълбоко и много по-болезнено. Преди него има страдание, има жертви, има хора, които са знаели, че може да не успеят, но въпреки това са избрали да се борят. Има Левски, има Ботев, има Априлското въстание, има Батак, има Шипка. Има един народ, който е платил цената на свободата си много преди тя да бъде призната официално.

И точно затова този ден трябва да се усеща, а не просто да се отбелязва.

Но освен историята, има и нещо друго, което за мен е важно да се каже днес. В последните години все по-често виждам как точно на такива дати започваме да се делим. На мнения, на позиции, на „правилни“ и „грешни“. И някак си забравяме най-важното – че това е ден, който би трябвало да ни обединява, а не да ни разделя.

Няма нищо лошо да имаме различни гледни точки. Това е нормално. Но има нещо тъжно в това да превръщаме ден като 3 март в повод за спорове и противопоставяне. Защото ако има нещо, което дължим на хората, дали живота си за тази свобода, то не е просто да сложим знаме или да напишем „Честит празник“. Дължим им поне уважение. И малко повече единство.

Живеем в трудни времена, в които всеки бърза да съди, да спори, да доказва правотата си. Но истината е, че по-добрият живот, който всички искаме – за нас и за децата ни – няма да дойде от това да се делим. Той ще дойде, ако започнем да се уважаваме повече, да мислим малко по-общо, а не само индивидуално, и да помним, че в крайна сметка сме от една страна.

Свободата не е нещо, което веднъж е спечелено и после остава завинаги. Тя е нещо, което се пази всеки ден – с действия, с отношение, с избори. Да бъдеш свободен не означава само да живееш в свободна държава, а да носиш отговорност за това как живееш в нея.

Днес, когато виждаме българското знаме, е хубаво да си спомним, че то не е просто символ. То е история, жертва и памет. И може би най-вече – отговорност.

Нека поне днес бъдем малко по-спокойни, малко по-обединени и малко по-човечни. Не защото трябва, а защото има смисъл.

Поклон пред всички знайни и незнайни герои, които са дали живота си за свободата ни.

Честит 3 март, България. 🇧🇬